Заболявания с епидемичен потенциал

Всяка година в света от заразни болести умират около 15 млн. души (което е над 25% от общата смъртност, възлизаща на около 57 млн. души), като в това число не са включени смъртните случаи в резултат от усложнения на преминали вече инфекциозни заболявания.

Всяка година Световната здравна организация (СЗО) свиква срещи на високо равнище на водещи учени (вирусолози, бактериолози и специалисти по инфекциозни заболявания), за да актуализират списъка на заболяванията с епидемичен или пандемичен потенциал, които представляват сериозна заплаха за общественото здраве.

През 2018 г. списание Science публикува информация, че има 1,7 милиона неизвестни вируса при бозайници и птици. От този брой между 540 000 и 850 000 са способни да заразят хората.

В днешния свят има повече постоянно развиващи се и мутиращи вируси, отколкото всички други форми на живот на нашата планета, взети заедно. Въпреки че не всички от тях представляват опасност за хората, в момента има 25 известни вирусни семейства, всяко от които съдържа хиляди варианти, всички с потенциал да предизвикат смъртоносна пандемия.

Освен това се изчислява, че може да има до един милион неизвестни вируси, които могат да прескачат от един вид в друг, застрашавайки живота на милиони хора.

Същност на „Болестта Х“

Първият път, когато СЗО предупреждава за този патоген, е през 2018 г., когато тази теоретична болест е включена в приоритетния план за изследване и развитие на болести с възможност за причиняване на пандемия. В тази инициатива най-висшият здравен орган в света включва също ебола, зика, треска Ласа, Рифт Вали треска, кримско-конгоанска хеморагична треска, вирус Нипа и респираторни синдроми на SARS и MERS.

Според агенцията тези състояния имат епидемичен потенциал да предизвикат глобална извънредна ситуация за общественото здраве, тъй като няма ваксини или ефективни лечения за предотвратяването и противодействието им.

Световната здравна организация (СЗО) нарича тази заплаха „болест“. Патоген, който може да сложи край на света. Болестта X е теоретично заболяване, което СЗО определя като „сериозна международна епидемия, която може да бъде причинена от неизвестен към момента патоген, способен да причини заболяване при хората“.

"Болестта Х“ е болест, чийто причинител все още не е известен на науката и който вероятно ще се появи в резултат от биологична мутация на съществуващ патоген по животните, който ще прескочи видовата бариера и ще се адаптира към хората или ще е изцяло продукт на човешката дейност, в резултат от голяма авария или терористична атака, използваща модерно биологично оръжие.

Това е теоретично предположение, което най-висшият здравен орган използва, за да разработи превантивни насоки и планове за действие, в случай на бъдещи здравни кризи.

Болест, много по-смъртоностна от Ковид 19

Ще бъде ли новата пандемия от „Болестта Х“ по-смъртоносна от Ковид и други заболявания?

По време на 76-ата Световна здравна асамблея Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация, казва, че заплахата от „друг възникващ патоген с още по-смъртоносен потенциал“ от SARS-Cov-2 остава. Предупреждението е свързано с така наречената „Болест Х“. Той предупреждава за нова пандемия, причинена от неизвестен патоген, която може да бъде по-смъртоносна от COVID-19.

В свят, който все още се възстановява от опустошенията, причинени от пандемията Covid-19, водещи експерти по обществено здраве отправят предупреждение, което трябва да ни накара всички да бъдем нащрек. Д-р Кейт Бингам, авторитетна фигура в изследването на пандемиите, сравнява тази бъдеща заплаха с опустошителния испански грип от 1918-1919 г., който отнема живота на най-малко 50 милиона души по света.

Бингам сравнява относителния късмет, който сме имали с Сovid-19, въпреки неговите 20 милиона смъртни случая, с възможността за „болест X“, която може да бъде заразна като морбили, но със смъртност, подобна на ебола, която достига 67 процента, което би представлявало поне 50 милиона повече смъртни случая, отколкото при Сovid.

Според нея, въпреки че все още няма одобрени ваксини за болестта Х, е важно учените да разработят колекция „от различни прототипи на ваксини за всяко вирусно семейство, защото различните видове ваксини стимулират различни имунни отговори и осигуряват различни нива на защита“.

Посочва, че производственият капацитет на ваксини варира в различните страни и региони. Някои ваксини са подходящи за широкомащабно производство, докато други са по-лесни за разработване „в третия свят“.

Също така добавя, че трябва да се обърне внимание на недостатъците на настоящите ваксини, да се насърчават изследователите да тестват нови технологии и подходи за проектиране на ваксини, което ще ги направи по-ефективни и ефикасни в бъдеще.

Как се стигна до тази потенциална опасност и защо „Болестта Х“ е по-вероятна, отколкото си мислим?

Д-р Бингам посочва три решаващи фактора:

  • Глобализацията;
  • Нарастващото пренаселване на градовете;
  • Обезлесяването.

Тези елементи се преплитат, за да създадат идеални условия за вирусите да преминат през видовите бариери и да се разпространят бързо. Тя казва, че е въпрос на време някой в някое кътче на света да започне да проявява симптоми.

Механизми за превенция срещу пандемични заболявания
Болестта X не е нов вирус, а по-скоро теоретично предположение, което СЗО използва за разработване на превантивни насоки и планове за действие за бъдещи здравни кризи. Начинът, по който здравните власти се подготвят срещу болест, която все още не съществува, се основава на изучаването на цели класове вируси, така че, когато един от неговите варианти причинява проблеми, вече ще има напредък в разбирането и борбата с него, което би улеснило производство на необходимите ваксини и лекарства.

Както споменахме по-горе, след като обявява края на глобалната извънредна ситуация поради Сovid-19, Световната здравна организация обявява Инициативата за готовност и устойчивост при възникващи заплахи, която има за цел да предостави полезна информация и да предложи пространство за сътрудничество за правителства и здравни власти, които да засилят своите механизми за превенция, грижа и реакция срещу възможни епидемии.

Идеята е да се извлече полза от поуките, научени от пандемията от Сovid-19, както и от други сериозни здравни феномени, които засягат света. Планът на СЗО предвижда включването не само на здравния сектор в тези стратегии за превенция и реагиране. Субектът гарантира, че за постигане на целта е необходимо да бъдат включени всички икономически, производствени, социални и културни участници.

Инвестициите в готовност и превенция са от съществено значение не само за запазването на живота, но и за запазването на икономическата и социална стабилност на нашия постоянно развиващ се свят.

„Болестта Х“ е на хоризонта и въпросът е: наистина ли сме готови да се изправим пред нея?